Анализ на института Ратенау за дезинформацията в Холандия.



Качествената журналистика и доброто новинарско обслужване  е от съществено значение за демокрацията. Дигитализацията  на медиите и новините доведе до промени в новинарския пейзаж и това може да има сериозни последици за демокрацията. Тя има своите положителни аспекти, като разширено и разнообразно новинарско предлагане, но създава опасност за разпространение на т.нар „фалшиви новини“ за постигане на определени политически или стопански цели.

Повишеното предлагане на новини като предпоставка за разширяване на дезинформацията.

В резултат на цифровизацията, предлагането на новини е значително увеличено. Повечето от източниците са достъпни онлайн, не само на национално, но и на международно ниво, а потребителите дори не трябва да плащат за много от тях. Обхватът на новите онлайн новинарски източници е по-широк от всякога и дава възможност за представяне на множество различни анализи и интерпретации на новините.

Разпространението на новини също е променено, онлайн новините достигат до потребителите не само през сайтовете на вестници и телевизионни оператори, а все по – често през социалните мрежи (Facebook, Twitter, YouTube, etc.). По-малко от половината потребители обаче запомнят новината в съобщението, което са прочели.

Разпространението на новинарски репортажи от множество онлайн платформи поставя въпроса за това, как всички те гарантират качеството на съдържанието. Когато отговорът на този въпрос е неясен, възниква проблем и се формират опасения, че тези „медии“ се утвърждават като канал за информация, независимо от качеството на съдържанието си и много често не правят разлика между това дали информацията, която използват идва от традиционните медии или от случайни източници.

Безкритичното споделяне на информация може да е опасно и да предизвика нежелани последици обществото. “Случаят” с преобръщ се във въздуха самолет е споделян стотици хиляди пъти. Хората даже не са се замисляли, че това е невъзможно по принципите на аеродинамиката.

Какво всъщност е  дезинформация?

Дезинформация, според Европейската висша експертна група по пролемите на фалшиви новини и онлайн дезинформацията, е:

„невярна, неточна или подвеждаща информация, която е създадена съзнателно и разпространена в името на икономическата печалба или за да се навреди на човек, социална група, организация или държава“. Рискът включва и увреждане на демократичните политически процеси и ценности.

Съществуват проучвания, сочещи руската онлайн намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г, както и изследвания, които показват случаи на дезинформация и дейности, свързани с „тролинг“ в публичния онлайн дебат около френските, германските и шведските избори и референдума за Brexit.

Проявления на дезинформация

Част от дезинформацията  има поляризиращ характер, а често зад нея стоят икономически мотиви. Пример за това са т.нарclickbait сайтове, които поставят „click bait“, които са сензационни съобщения, генериращи различни емоции. Сайтовете печелят от броя на хората, които кликват, харесват или споделят това кликване, защото те биват пренасочвани към уебсайтове с много реклами.

 Манипулиране на аудио и видео („дълбоки фалшиви новини”):

С различни технологии, като например Face2Face могат да бъдат създадени видеоклипове, които изглеждат като че някой прави изявления, което никога всъщност не е правил. Тази технология позволява манипулиране на израженията на лицето и движенията в устата в реално време, а гласът е идентичен с този на оригинала. Много от хората не подозират, че изображенията и звукозаписите могат да бъдат манипулирани, а техническото откривате на тези манипулации става все по-трудно.

Автоматичните компютърни акаунти (социални ботове) споделят и преиздават голямо количество информация, включително дезинформация, за да увеличат нейното разпространение от търсачките и потребителите. Те стават все по- реалистични, което затруднява излагането им с помощта на алгоритми.

Необходимо е да се обръща повече внимание на медийната грамотност

Докато технологиите се развиват и улесняват разпространяването на „фалшиви новини“, изследванията показват, че много от младите хора не умеят да събират и оценяват информация.

Гражданите трябва да получават по-добра представа за това, как работи технологията, за да  могат да мислят критично за нея и да разберат какво е нейното значение за света и обществото или с други думи да се инвестира в „технологично гражданство“ и медийна грамотност.

В това отношение могат да помогнат технологиите за проверка на фактите. Става дума технологии като системата MediFor от DARPA, която оценява целостта на матерала на базата на определени критерии, като например намиране на следи от манипулиране на изображения и видео материали.

Важно е, също така, гражданите да видят бизнес моделите зад новините. Това не е лесна задача, но компаниите  и правителствените атгенции трябва да поемат своята отговорност за информираността на гражданите

Професионалните медии, като основни източници на новини, трябва да продължат да предоставят новинарски услуги с висока надеждност и качество и да бъдат прозрачни относно своите стандарти за качество и как ги прилагат.

Компаниите, стоящи зад социалните медии и търсачките трябва да поемат по-голяма отговорност за това, което предават като новинарските репортажи. В наскоро създадения кодекс за поведение на европейско ниво, за компании като Twitter, Facebook и Google (и за европейските браншови рекламни организации)  се изисква да дадат по-голяма откритост за това, откъде идва информацията на техните платформи, защо потребителите получават предоставените данни и кой финансира рекламите в сайтовете им.

Правителството също трябва да поеме своята отговорност, като подкрепи гражданите и бизнеса. Това може да стане по пътя на образованието или чрез програми за тези, които са завършили училище възраст, както и чрез по-нататъшно стимулиране на социалния диалог.

Правителството, също така,  трябва да наблюдава сферата на манипулираните новини, да улесни независимите организации за проверка на фактите и сигнализирането за манипулациионно съдържание.

Важно е и да се запази разнообразието в медийната среда, както и да се разработи визия за това, как се гарантиран общественият интерес от независима, многообразна и висококачествена медийна среда.

Цялото изследване можете да намерите на линка Изследване на Rathenau Institute за случаи на дезинформация в Холандия.