През последните години станахме свидетели на масово разпространение и драстичен ръст на фалшиви новини, които обхващат всички аспекти на обществения живот. Фалшиви новини, смесени с истински, добре проучени факти, ги правят още по-трудни за разпознаване. По време на предизборната кампания в САЩ масово се разпространяваха новини за това, че папа Франциск е подкрепил Доналд Тръмп, а Хилари Клинтън се занимавала с трафик на деца за секс от пицария във Вашингтон (# pizzagate). И двете „новини“ се оказаха фалшиви, но със сигурност са повлияли на много от избирателите.

Фалшивите новини циркулират в публичното пространство толкова дълго, колкото и истинските. Те придобиват популярност благодарение на начина, по който възприемаме информацията. Според Pew Research Center, хората под 50 години възприемат информацията основно чрез онлайн източници, а за тези под 30 години, онлайн новините са два пъти по-популярни от телевизионните.

Защо фалшивите новини стават популярни

Хиляди хора разпространяват фалшиви истории. Защо? Вероятно, защото привличащите вниманието заглавия ни улесняват да споделим съдържанието в нашите социални мрежи, без  да го оценим или дори прочетем. Това създава виртуална буря от материали без съдържание.

Според Pew Research, друг допринасящ фактор е, че хората са пристрастни. Хората са по-склонни да възприемат информация, която потвърждава техните вярвания и да отхвърлят информация, която не отговаря на техните вярвания.

Разпространението на фалшиви новини може да има сериозни последствия за обществото. В случая с #pizzagate, мъж решава сам да разследва твърденията за експлоатацията на деца. Той пристига в ресторанта, посочен във фалшивата новина за мястото, откъдето, според твърденията, Хилари Клинтън е организирала трафика на деца. Въоръжен с различни оръжия, той започва да стреля, като за щастие не уцелва никого. В случаи като този, виждаме на практика какви сериозни последици може да има възприятието на фалшиви новини.

Със сигурност ще ставаме свидетели на още по-масово разпространение на фалшивите новини. Да не говорим за разпространение на новини, генерирани чрез използване на изкуствен интелект (т. нар. „дълбоко фалшиви новини“), които на практика не могат бъдат различени от истинските новини. Способността на обществото да се справи с фалшивите новини зависи от наличието на качествена журналистика,  от образоваността и критичното мислене на хората.

Ето няколко съвета как да бъдем по-критични и да оценяваме новините.

Проверете достоверността на публикуващия. Отговорът на няколко прости въпроса може да бъде от полза за да разберем дали не сме попаднали на фалшив сайт или на фалшива  новина.

Публикуващия сайт отговаря ли на академичните стандарти за цитиране? Само защото даден сайт е популярен сред ваши приятели не означава, че съдържанието е достоверно.

Какво е името на домейна, откъдето произтича новината? Бъдете предпазливи със сайтове с нестандартни имена на домейни като “.com.co.” Много са случаите, когато името на сайта наподобява това, на популярни медии.

Каква е гледната точка на публикацията? Прочетете секцията „За нас“, за да добиете по-добра представа за издателя, ръководството и за целта им. Също така, убедете се, че не сте попаднали на сатиричен сайт или сатирична новина.

Кой е авторът? Публикувал ли е други материали? Бъдете подозрителни, ако авторството се приписва на известен журналист, писател, политик и т.н., а публикуващият сайт е непознат. Подозрително може да бъде, ако за обратна връзка с автора е посочен g-mail адрес.

  • Обръщайте внимание на качеството на материалите.

Забелязвате ли много граматични или пунктуационни грешки, честа употреба на ГЛАВНИ БУКВИ? Това може да е сигнал за фалшив материал, тъй като реномираните източници имат високи редакторски стандарти.

Дали историята е актуална или рециклирана? Уверете се, че по-стара история не е извадена от контекста.

  • Проверявайте източниците и цитатите.

Как намерихте статията? Ако съдържанието се е появило във ваша социална мрежа или е било промотирано в clickbait сайт ( *такъв, който цели да генерира приходи чрез кликвания върху сайта), продължете с повишено внимание. Дори и информацията да е била споделена от приятел, уверете се, че следвате стъпките за проверяване на достоверността на публициста.

Кой е (или кой не е) цитиран и какво казват те? Ако забележите явна липса на цитати и допълващи източници, особено по сложен въпрос, тогава нещо не е наред. Надеждната журналистика се основава на събиране на факти, така че липсата на изследвания вероятно означава и липса на информация, базирана на факти.

Публикувана ли е информацията и в други сайтове, особено реномирани такива? Ако не е, това може да означава, че информацията все още се проверява дали е вярна. Можете ли да направите обратно търсене за материали и снимки. Чрез проверяването на цитираните източници можете да проучите дали информацията е приложена точно и не е променена, така че да отговаря на гледната точка на автора. Същото се отнася и за снимките. В ерата на магията на Фотошоп и други технологии, не трябва безрезервно  да вярваме на това, което виждаме.

  • Попитайте професионалистите.

Посещавали ли сте сайт за проверяване на фактите? Има много добри такива, като FactCheck.org, Checking Network (IFCN), PolitiFact.com или Snopes.com. Извършете своя собствена детективска работа и се чувствайте по-уверени, че сте в състояние да отделите фактите от измислиците.