Доц. Мила Серафимова

Резюме: Разглежда се промяната в дефинициите за понятието „фалшиви новини“ и конструирането на термина „онлайн дезинформация“ в публичното пространство на ЕС. Изследва се промяната във възприемането на медийното съдържание с оглед на онлайн дезинформацията и мерките за борба с нея. Като национална тенденция е откроено по-високото недоверие в медиите в сравнение с другите европейски държави. Създаването на медийно законодателство и журналистическата саморегулация са анализирани като възможности за съхраняване на европейските и журналистическите ценности.

Ключови думи: Фалшиви новини, онлайн дезинформация, европейски ценности, стратегическа комуникация, медийна грамотност, медийно законодателство, Европейска комисия.

Key Words: Fake news, online disinformation, European values, strategic communication, media literacy, media law, European Commission.

Abstract: The change in definitions of the concept of “fake news” and the construction of the term “online disinformation” in the public sphere of the EU is being considered. The article examines the change in the perception of the media content with regard to online disinformation and the measures to combat it. As a national trend, higher media mistrust has been highlighted than in other European countries. The creation of media legislation and journalistic self-regulation has been analyzed as opportunities to preserve European and journalistic values.

      Фалшивите новини се появяват със зараждането на журналистиката и съпътстват нейното развитие като професия. Винаги до сега конституиращите журналистиката принципи – обективност, честност, служба на обществения интерес, я съхраняват. Но от времето на Пулицър и жълтата преса до днес се откроява голямата промяна – появата на онлайн комуникацията. Тя застрашава оцеляването на самата журналистика.

      Миналата година моята тема на конференцията на Факултет „Национална сигурност и отбрана“ беше за фалшивите новини и отражението им върху журналистиката, чийто край имаше опасения, че предизвестяват.

        За една година  темата не само не загуби актуалност, но и разшири обхвата си. Доколкото жертви на фалшивите новини не са само медиите и журналистиката, но и всеки един от нас, потребителите на медийно съдържание, както и политическия процес, икономиката, сигурността.

      Институциите, които през 2017 г. на ниво Европейски съюз и НАТО декларираха ангажимент към овладяване на стихийното разпространяване на неверни факти чрез онлайн медиите, тази година вече предприеха конкретни действия, като работят съвместно. Действат и интегрирани структури като Центъра за борба с хибридните заплахи във Финландия, обединяващ усилията на ЕС и НАТО.

     Можем да констатираме, че тези действия са по-скоро в сферата на мониторинга и проверката на факти, медийната грамотност и доброволното следване на препоръки за придържане към журналистическите принципи за обективност и служба на обществения интерес. Т.е. не разполагаме със закон срещу фалшивите новини, тъй като първо дефиницията на явлението не е еднозначна и второ, опасността от превръщането на регулацията в цензура е осезаема не само за журналистите, но и за демократичната общност в цял свят.

1. Дефиниране на понятието „Фалшиви новини“ и въвеждане на термина „онлайн дезинформация“

Работната дефиниция за фалшивите новини, дадена от Европейската комисия, е следната:  под феномена фалшиви новини имаме предвид “Преднамереното използване на фалшива или изкривена информация, за да се повлияе върху общественото мнение по вреден начин”. (1)

Според анализа, направен от Клеър Уордъл (First Draft), терминът фалшиви новини “не помага особено, но е без алтернатива” и трябва да “разграничим умишленото разпространение на дезинформацията от несъзнателното споделяне на дезинформацията”. (2)

По-конкретно: феноменът на фалшивите новини включва фалшификации или атаки срещу репутацията с партийна, политическа или търговска цел, включително политически мотивирана дезинформация.

Вариантите включват клеветнически и фалшиви твърдения или фалшиви “факти” и „полуфакти“, които не могат да бъдат подкрепени от надеждни източници; полуистини или злонамерени смесвания, предназначени да подбуждат популистки изяви на гняв или агресия.

Фалшивите новини също така приемат формата на сензация, било като сензационни заглавия, или като цели материали или слухове, които са предназначени да предизвикат силни мнения или антипатия, но не могат да бъдат проверени фактически.

Еврокомисарят за цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел, в своя позиция от декември 2017 г. заяви, че  „за да предложиш законодателство, трябва да знаеш какво искаш да регулираш, а ние нямаме общо европейско определение за фалшивите новини.”

Броени дни преди на 25 април тази година да представи няколко важни за Европа инициативи, тя използва израза “онлайн дезинформация” като налагаща се формулировка на мястото на добилото популярност “фалшиви новини”.

На 25 април 2018 г. Европейската комисия публикува План за действие на Европейската комисия, който да посочи мерки за справяне с дезинформацията. В него няма законодателни предложения, а основно препоръки за саморегулация на медиите и онлайн платформите. Едва ако те не подействат, ЕК би обмислила да предложи регулации и разследване за нарушение на конкурентната среда.

Европейската комисия беше обвинена, че отстъпва от позициите си, което беше опровергано от еврокомисар Мария Габриел, която заяви: “Няма отстъпление по нито една точка и искам да съм много последователна в действията”, добави тя и припомни, че експертната група, разпространила доклад по проблема на 12 март, е имала за задача да предложи и дефиниция на фалшивите новини (3) . Две са причините за предефиниране на понятието „фалшиви новини“:

1.  Изразът “фалшиви новини” не дава представа за мащабите на феномена “онлайн дезинформация”. Онлайн дезинформация е всяка информация с явното намерение да нанесе вреда – политическа, икономическа, обществена, и е представена като такава, т.е. фалшива и неточна. Също така понятието „фалшиви новини“ включва сатира и лични мнения, които поставено под това определение –  „фалшиви новини“, всъщност ограничава демократичното право на мнение и коментар и интернет вече не е свободното пространство за изразяване, каквото трябва да бъде.

2. Фалшивите новини често са използвани като понятие от политици, за да разрушат доверието към всеки, който не им е удобен – било то медия или политически противник.

     Въз основа на независимия доклад, публикуван през март 2018 г. от експертната група на високо равнище относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията, както и на по-широките консултации, проведени през последните шест месеца, Комисията определя дезинформацията като „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която е създадена, представяна и умишлено разпространявана с цел извличане на икономическа изгода или въвеждане на обществеността в заблуждение и която може да нанесе вреди на обществото“. (4)

Мнозина изследователи също подлагат на критика валидността на понятията „фалшиви новини“ и „фалшиви медии“. Най-малкото, така формулирано, те не ни помагат да внесем яснота, а напротив – допринасят за по-голямото ни объркване. Изследванията показват, че тези две понятия не само се експлоатират политически, за да се подкопае статута на журналистиката и медийните институции, но също така се отнасят към различни неща в различни контексти. За някои, фалшивите новини са само лъжи, измислени истории, които изглеждат като новини. Това може да се отнася до всичко от дезинформацията, до пропаганда, манипулация, но в тази категория попадат и също така и противоречащите си политически виждания. Според нарастващ брой проучвания за обикновения потребител на медийно съдържание, фалшивите новини са просто лоша журналистика. Това многообразие на тълкуванията прави понятията „фалшиви новини“ и „фалшиви медии“ неработещи.

Мара Айнщайн в книгата си  Black Ops Advertising. Native Ads, Content Marketing, and

the Covert World of the Digital Sell, 2016 г. конструира понятието „content confusion”(6). Сега това, което изглежда като част от новините, все пак може да бъде новина, но може да бъде и реклама, пропаганда, манипулация, PR или просто лъжа. Всички те се разпространяват на едни и същи онлайн платформи. (5)

2. Институциите на ЕС срещу фалшивите новини и дезинформацията онлайн

     В своето писмо за определяне на ресора от май 2017 г председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер възложи на комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел да очертае предизвикателствата за демокрацията, свързани с дезинформацията в онлайн платформите, както и да подготви подходящ отговор на ЕС на тези предизвикателства.

       През февруари 2018 г. Комисията прие списък с препоръки с оглед на предстоящите през 2019 г. избори за Европейски парламент и призовава: „компетентните национални органи да набележат, въз основа на опита на държавите членки, най-добри практики за идентифицирането, ограничаването и управлението на рисковете за изборния процес, произтичащи от кибератаки и дезинформация.“

       Експертната група на високо равнище по въпросите на фалшивите новини препоръча на Комисията да започне борба срещу онлайн дезинформацията. Заключенията и препоръките на групата бяха публикувани на 12 март 2018 г.

    Да припомним, че както споменах миналата година, борбата, която Европейският съюз води срещу дезинформацията, датира още преди тези инициативи: с решение на Европейския съвет от март 2015 г. под ръководството на върховния представител и заместник-председател Могерини бе създадена оперативна група за стратегическа комуникация с Източното съседство „за противодействие на текущите кампании за дезинформация от страна на Русия“.

       Оперативната група действа от септември 2015 г. в рамките на Европейската служба за външна дейност, като ефективно разпространява информация за политиките на ЕС по отношение на неговите източни съседи; укрепване на общата медийна среда в съседните източни държави, включително оказване на подкрепа за свободата на медиите и подпомагане на независимите медии; и подобряване на капацитета на ЕС за

прогнозиране, реагиране и повишаване на осведомеността относно прокремълските дейности по дезинформация.

       Да се върнем към април 2018 г. На 26 април Комисията обяви мерки за борба с онлайн дезинформацията, включващи единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, подкрепа за независима мрежа на проверителите на факти, както и редица действия за насърчаване на качествената журналистика и медийната грамотност (6) .

      Неотдавнашните разкрития относно Facebook и Cambridge Analytica, показващи как точно може да бъде злоупотребявано с лични данни по време на избори, са своевременно напомняне за необходимостта от допълнителни мерки за гарантиране на устойчивите демократични процеси.

       Европейската комисия обяви, че предприема тези стъпки за борба с дезинформацията, за да гарантира защитата на европейските ценности и сигурност.

       Заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви: „Използването на дезинформацията като средство за политическо влияние не е новост, но новите технологии, най-вече цифровите, разшириха нейния онлайн обхват във вреда на демократичните процеси и обществото ни. В онлайн средата доверието може да бъде лесно загубено, но трудно — възстановено, ето защо е необходимо да работим по въпроса заедно с медийния сектор.

       Онлайн платформите играят важна роля в борбата срещу кампаниите за дезинформация, организирани от отделни лица и държави с цел да застрашат нашата демокрация.“ (7)

       Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, заяви: „Призоваваме всички действащи лица и най-вече онлайн платформите и социалните мрежи, които носят безспорна отговорност, да действат въз основа на план за постигане на общ европейски подход, гарантиращ правата и ефективната защита на гражданите срещу дезинформацията. Ще следим отблизо постигнатия напредък и евентуално, ако резултатите се окажат незадоволителни,

ще предложим до декември допълнителни мерки, в т.ч. с регулаторен характер.“ (8)

      Комисарят, отговарящ за Съюза за сигурност, Джулиан Кинг, заяви: „Използването на фалшивите новини и онлайн дезинформацията като оръжие представлява сериозна заплаха за сигурността на нашите общества. На подривната дейност на ползващите се с доверие канали, разделящи и разгласяващи зловредно съдържание, трябва се даде решителен отпор, основан на по-голяма прозрачност, проследимост и отговорност.   

       Интернет платформите са главните действащи лица, които могат да се противопоставят на субектите, злоупотребяващи с тяхната инфраструктура, както и да гарантират безопасността на своите потребители и на обществото.“ (9)

       Действително 83 % от участниците в последното проучване на Евробарометър смятат, че фалшивите новини представляват опасност за демокрацията. Особена тревога сред отговорилите буди умишлената дезинформация, насочена към изборни манипулации и миграционни политики. В проучването се изтъква също значението на качествените медии: анкетираните смятат традиционните медии за най-достоверен източник на новини (радиото със 70 %, телевизията с 66 %, печатните издания с 63 %). Онлайн източниците на новини и уебсайтовете с видеоматериали се ползват с най-ниско доверие — съответно средно с 26 % и 27 %. (10)

        Съвместният изследователски център на Европейската комисия публикува проучване на фалшивите новини и дезинформацията. В него се посочва, че две трети от лицата, ползващи новини онлайн, предпочитат да се информират чрез платформи, функциониращи на базата на алгоритми, като например търсачки, новинарски агрегатори и уебсайтове на социалните медии.

      В него също така се отбелязва изместването на пазарната мощ и печалбите — от издателите на новини към операторите на платформи, които разполагат с масиви от данни, позволяващи статиите и рекламите да достигат до подходящите читатели.

3. Мерки на ЕС за борба с онлайн дезинформацията

        В отговор на тези опасения и тенденции Европейската комисията предлага редица мерки за борба с онлайн дезинформацията, сред които:

  • Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: като първа стъпка онлайн

платформите трябва до юли 2018 г. да разработят и спазват общ кодекс за поведение с цел:

      – Гарантиране на прозрачността при финансирането на спонсорирано съдържание, по-специално на политическа реклама, както и ограничаване на възможностите за целенасочено влияние от страна на политическата реклама и намаляване на приходите на лицата, разпространяващи дезинформация;

       – Внасяне на по-голяма яснота относно функционирането на алгоритмите и създаване на възможности за външни проверки;

       – Улесняване на потребителите при намирането и ползването на различни информационни източници, представящи алтернативни гледни точки;

        – Въвеждане на мерки за идентифициране и закриване на фалшиви профили и за решаване на проблема с автоматичните ботове;

      – Осигуряване на възможности за проверителите на факти, изследователите и публичните органи да следят непрекъснато разпространението на дезинформация онлайн;

  • Независима европейска мрежа на проверителите на факти: които ще налагат общи методи на работа, обменят най-добри практики и ще се стремят към постигане на възможно най-широко покритие на фактологическите поправки в целия ЕС;

Проверителите ще бъдат подбрани измежду членовете от ЕС на Международната мрежа за проверка на фактите, спазваща строг международен кодекс от принципи за проверка на фактите;

  • Надеждна европейска онлайн платформа срещу дезинформацията, която да

подпомага мрежата на проверителите на факти и съответните университетски изследователи, като набира и анализира трансгранични данни и осигурява достъп до данни за целия ЕС;

  • Повишаване на медийната грамотност: по-високото равнище на медийна грамотност ще помогне на гражданите да разкриват онлайн дезинформацията и да преценяват критично онлайн съдържанието.

За тази цел Комисията ще насърчава проверителите на факти и сдруженията на граждани да предоставят образователни материали на училищата и преподавателите и ще организира Европейска седмица на медийната грамотност;

  • Подкрепа за държавите членки за гарантиране на устойчивостта на избирателните процеси срещу все по-усъвършенстваните кибернетични заплахи, включително онлайн дезинформация и кибератаки;
  • Насърчаване на системи за доброволна онлайн идентификация, за да се подобри проследимостта и идентифицирането на доставчиците на информация и повиши доверието и надеждността по отношение на общуването онлайн и на информацията и нейните източници;
  • Насърчаване на качествената и разнообразна информация: Комисията призовава държавите членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика с оглед постигане на плуралистична, разнообразна и устойчива медийна среда.

През 2018 г. Комисията ще отправи покана за предложения за създаването и разпространяването на качествено новинарско съдържание по въпросите на ЕС чрез основани на данни новинарски медии;

  • В изготвена от службите на Комисията Координирана политика за стратегическа комуникация, съчетаваща настоящите и бъдещите инициативи на ЕС и на държавите членки срещу онлайн дезинформацията, ще бъдат изложени мерките за осведомяване, насочени към противодействие на неверните информации за Европа и справяне с дезинформацията — в рамките на ЕС и извън него.

Като следващи стъпки Европейската комисия набелязва:

Организиране на  многостранен форум, чрез който да бъде установена рамката за ефикасно сътрудничество между съответните заинтересовани страни, включително онлайн платформи, рекламната индустрия и големите рекламодатели, както и да бъде поет ангажимент за координиране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията.

Основната цел на форума ще бъде изготвянето на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който да бъде публикуван до юли 2018 г., с оглед постигането на видим ефект до октомври 2018 г.

До декември 2018 г. Комисията ще представи доклад за постигнатия напредък. В доклад ще бъде разгледана също така необходимостта от по-нататъшни действия за осигуряване на непрекъснато наблюдение и оценка на очертаните в плана действия.

Категорично беше посочено, че в името на свободата на словото Европейската комисия за сега не предлага конкретни законодателни инициативи, но ако предложените „доброволни мерки“ нямат ефект до края на 2018 г., то има готовност за изготвяне на законова регулация.

Журналистическата гледна точка

       Журналистическата общност е против ограничаването на свободата на словото, до което може да се стигне, ако се въведат закони срещу фалшивите новини както на ниво ЕС, така и като национално законодателство.

      Вече има сериозни дебати по медийните закони на Франция и Германия. В други членки на ЕС също текат спорове за регламентация на фалшивите новини, като законодателната намеса в работата на медиите се отхвърля не само като заплаха за журналистическата свобода, но и за принципите на демократичното общество.   

      Интересен е погледът на журналистите към новата стратегия на Европейската комисия срещу дезинформацията. В повечето държави тя се оценява като полезна стъпка, но все още не осигуряваща конкретни средства срещу разпространителите на дезинформация.

Недоверие в медиите – национална и глобална тенденция

Проучването на Евробарометър за фалшивите новини и дезинформацията, което Европейската комисия представи на 12 март тази година, показа, че българите са първи в Европейския съюз по недоверие в медиите, като то е особено високо по отношение на печатните в сравнение с другите европейски страни (11).

В изследването е направен анализ в държавите членки и общо за ЕС на доверието в печатни и онлайн издания, социални мрежи, телевизия, радио и видеоплатформи.

Отговорите са разделени на четири групи (“напълно вярвам”, “по-скоро вярвам”, “по-скоро не вярвам” и “напълно не вярвам”), които от друга страна са обобщени в две групи – “общо доверие” и “общо недоверие”.

Едва 4 на сто от българите заявяват, че вярват на вестниците безрезервно (10% е средното доверие в ЕС). Близо половината българи (41%) заявяват, че не вярват на този източник на информация (27% в ЕС), а 43 на сто му имат доверие (63% в ЕС).

На новините онлайн се доверяват напълно само два процента от българите и пет на сто от останалите в ЕС. В България 39% изобщо не вярват на новините в интернет (33% в ЕС), докато доверие заявяват, че имат 33% (47% в ЕС).

На новините по българските телевизии изцяло вярват 13% от зрителите (12% в ЕС). Известно доверие имат 70 на сто от зрителите (66% в ЕС), а недоверие изразяват 27% (29% в ЕС).

Всеки десети българин вярва напълно на вестите по радиото (15% в ЕС), като по-скоро вярват 59%, а доверие нямат 23%. На новини от видеоплатформи вярват 27 на сто от българите, а недоверие изразяват 42% (48% в ЕС).

Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща новина (37% в ЕС). Едва 14 на сто от българите вярват, че могат да различат фалшива новина (15% в ЕС). За 69% от българите и за 44% от останалите европейци фалшивите новини са проблем.

Мнозинството от българите (над 40%) са на мнение, че борбата с фалшивите новини трябва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите.

Проучването показва също, че в България (94%) и в останалата част на ЕС (89%) първостепенният информационен източник са телевизиите. Другите източници на информация за българите са радиото (65%), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%).

Множество други проучвания, като това, проведено от компанията за комуникационен маркетинг Еdelman през 2018 г. потвърждават, че в световен мащаб медиите са институцията, ползваща се с най-голямо недоверие. 63% от анкетираните не знаят как да разпознаят добрата журналистика от слуховете и лъжите или дали дадена новина идва от надеждна медийна организация, почти половината взаимодействат с новинарски медии по-малко от веднъж седмично, а 25% не употребяват никакви медии, защото ги считат за натоварващи.

Интересен резултат от изследването е, че анкетираните възприемат термина “медия” както в значението му на публикувано съдържание, така и в значението на платформа за разпространение на съдържание (като интернет търсачки, новинарски приложение за мобилни телефони и социални платформи). Според резултатите това е и основната причина за наблюдавания срив – докато доверието в платформите е намаляло с 2 пр. пункта, в журналистиката се е увеличило с 5.

Това е лоша новина за медийна бранш. Но също така е лоша новина за демократичните устои на обществото, както и за всеки един потребител на медийно съдържание, който държи да бъде добре информиран.

Релацията „недоверие в медиите“ – „повишен риск от манипулации“

На пръв поглед недоверието в медиите би трябвало да ни предпазва от фалшиви новини. Но високото недоверие в традиционните медии – печат, радио, телевизия, води до разширяване на възможностите за влияние на онлайн платформите.

Проучването показва, че липсата на доверие в медиите е довела до неспособност да се разпознае истината (59%), да се вярва на правителствени лидери (56%) или на бизнеса (42%). За сметка на това е повишено доверието в експертите и в т.нар. “човек като мен”. Политици, лидери на мнение, журналисти отстъпват мястото си на формиращи общественото мнение.Това дава възможност върху него да въздействат в много по-голяма степен виждания и твърдения, много често екстремистки или манипулативни, разпространявани чрез социалните мрежи от т.нар. „хора като нас“.

Според членовете на общността на Асоциацията на европейските журналисти, която се състои от 20 национални секции от цяла Европа, доверието в публичните институции очевидно е по-голямата цел, към която се насочва дезинформацията. Това показва, че феноменът на т. нар. „фалшиви новини“ като цяло е  ориентиран повече към самата концепция за демократичните свободи, а не толкова към аспектите на икономическата и финансовата сигурност на държавата.

Асоциацията на европейските журналисти анализира основните категории фалшиви новини, които биха могли да навредят на обществото и посочва, че умишлената дезинформация, предназначена да влияе върху решенията за гласуване на избори, върху политиките за околната среда и имиграционните политики, преобладава над умишлената дезинформация, насочена към сферите на икономиката и финансите. По този начин изглежда, че феноменът на т.нар. „фалшиви новини“ е в много по-голяма степен насочен към политическата и идеологическата, отколкото към икономическата област.

В този смисъл се изисква интегрирано действие от страна на правителствата, както и на организации като ЕС и НАТО, чиято концепция за стратегически комуникации и Център за стратегически комуникации в Рига, Латвия, са хармонизирани с действията на ЕК, на Центъра за борба с хибридните заплахи във Финландия, обединяващ усилията на ЕС и НАТО.

В заключение може да се подчертае, че разочарованието е всеобщо. Както на аудиториите от техните медии, така и на журналистите от правителствените лидери, които ги обявяват за създатели на фалшиви новини.

Объркването от използването на новите технологии също е всеобщо. Туитър много често се използва като оръжие в международните отношения и дипломацията и в рамките на няколко часа през него се комуникират лични теми.

Както отбелязва Катя
Валаскиви, директор на Изследователски център Тампере за
журналистика, медии и комуникации, Университета в Тампере,
Финландия, “Ние сме във фазата, която винаги е следвала появата на нова медийна технология. Това е фазата на разочарование, фаза, в която утопичното обещание на технологията се превръща в разочарование и ни носи горчивина; на осъзнаването, че самата технология не носи равенство, достъп до информация и граждански дискурс за човечеството”. (12)

      Вторият основен извод от развитието на темата „фалшиви новини“ е, че очевидно журналистиката не веднъж е оцелявала и нейното развитие е спираловидно. Поглед назад към историята й би ни помогнал да разберем доколко устойчива е тя на явления, които биха могли да деформират конституиращите я принципи и да я превърнат в нещо различно от журналистика. Жълтата преса изчезва, когато външната среда се променя и се търсят обективност и точност на медийното отразяване.  С голяма степен на вероятност може да се прогнозира, че именно фалшивите новини и огромните обеми дезинформация онлайн ще се трансформират в подкрепа и търсене на качествената журналистика в полза на обществото, процес, подкрепян от действията на правителствата и на ЕС.

Използвани източници:

1. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/factsheet-tackling-online-disinformation

2. Клеър Уордъл (First Draft), https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/factsheet-tackling-online-disinformation

3.https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/04/17/3164482_gabriel_za_falshivite_novini_niama_kak_da_predlojim/

4. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/synopsis-report-public-consultation-fake-news-and-online-disinformation

5. Einstein, Mara, Black Ops Advertising. Native Ads, Content Marketing, and

the Covert World of the Digital Sell, 2016

6. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/factsheet-tackling-online-disinformation

7. europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3370_bg.pdf

8. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/factsheet-tackling-online-disinformation

9.https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/04/17/3164482_gabriel_za_falshivite_novini_niama_kak_da_predlojim/

10.http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/survey/getsurveydetail/instruments/flash/surveyky/2183

11.http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/survey/getsurveydetail/instruments/flash/surveyky/2183

12. Katja ValaskiviI, Strategic Analysis, February 2018, Beyond Fake News: Content confusion and understanding the dynamics of the contemporary media environment